Първият филм се нарича „Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време“ и трае около една минута. Прожектира се за първи път на 21 март 1895 г. пред заседанието на дружеството за подпомагане на националната промишленост. През лятото и есента на 1895 г. Луи Люмиер успява да заснеме още няколко 17-метрови, почти едноминутни сюжета с единствената цел да онагледи по подходящ начин възможностите на изобретението си.
С подобна цел братята организират и първата платена публична прожекция, на която присъстват около 40 души, срещу чист доход от 33 франка. Тя се състои на 25 декември 1895 г. в сутерена на парижкото „Гранд Кафе“ и се приема за първата публична прожекция.
Когато Луи Люмиер (1864 – 1948
г.) успява да заснеме „Работници напускат фабриката Люмиер в края на
работното време“, „Пристигането на един влак“, „Къпане в морето“ и
„Ковачи“, той неволно става и първият оператор, който показва на света новото изкуство на светлосянката и движението.
В следващите дни пред кафенето се образуват опашки от по няколко метра за прожекциите. Киното се налага изключително бързо в Париж, Лондон, Берлин и Санкт Петербург.
Както в големите столици, така и в малките градчета, започват да
прожектират отново и отново „Пристигането на влака“, „Закуската на
детето“ и „Полетия поливач“.
Първите филми са без говор,
тъй като няма технология, която да позволява синхронизиране на звук и
картина. По-късно се използва музикален съпровод и надписи на цял екран,
за да се предадат емоциите на актьорите и пояснения за действието.
